Тук съм синтезирала описания за Картите ТАРО.
Ако имате желание или въпрос, или сте в процес на търсене - Изтеглете Карта, за да проверите, какво ще ви разкрият ;)
При някои карти значенията са само нахвърляни, но като цяло продължавам да развивам страниците. *** HAVE FUN! :) ***


понеделник, 29 декември 2014 г.

За "Нормативните кризи" и как се свързва с нас Таро тогава.

Това е мнение на Gabriela FA от форума на Таромания
В темата какво показва Таро и какво не.

Много е интересно и си струва да го помня, затова го поствам тук.

Има нещо, което се нарича в психологията "нормативна криза", което означава, че всеки човек влиза в такава криза, независимо дали е добре или не е, дали е успешен, здрав, обвързан и пр. Нормативните кризи в живота са няколко. Има една около 30-та година - от към 27-28 до към 30-32 г., която е по време на първия Сатурнов възврат. Тя е по-трудна и по-дълга от другите, защото това, което се случва по нейно време, е разпад на Аз-а. Целта на кризата е да се разпадне Аз-а и от парчетата си да се сглоби наново по друг начин. Това психолозите го знаят. Затова идва момент, когато всичко се разпада - връзки, работа, интереси, отношения с роднини, и много хора правят голям завой.

Второто нещо, което е важно да се знае за нормативните кризи, е че ние имаме една енергия, която е за всичко - и за работа, и за връзки, и за осъзнаване, т.е. за психични процеси. Когато започне криза, енергията отива към вътрешна работа, т.е. психични процеси. ... случват се вътрешни промени. Но искаш и нещо външно да се случва, защото застоят убива. Това ми е много познато. По време на кризата се променят начините, по които чувстваме, по които приемаме чувствата си, по които се справяме с разни неща, вътрешно и външно.
Желанието да излезе попътен вятър преди да е ясна посоката, също е един такъв начин за справяне, който обаче не е от най-функционалните. В това има нещо от средата, която толерира активността ("бъди активен", "активна почивка"). Има нещо от моделите, които се налагат на обществото и индивидите в него - кризите са нещо лошо, икономическите напр. Дори Дж. М. Кейнс беше измислил такава теория на икономическо развитие, в която да има плавен растеж и да се избегнат кризите (5%-та инфлация, ако някой знае). Заради това икономиката пропусна някои мини спадове във втората половина на 20 век и се застопори на перманентна рецесия от началото на 80-те. То прилича на екстрасистули, все едно графиката на сърцето, когато линията отива нагоре, а после надолу, да я накараш да върви само нагоре. Или само да вдишваме до безкрайност. Цялата култура е пропита от вярвания от този род. И не спират да ни облъчват - планирай кариера. Така я планираш, като че никога няма да боледуваш, да изпадаш в депресия, да имаш проблеми в семейството... Природата в нас и културните модели, които също са част от нас, се бият много силно.

И пак се връщам на горното. Когато личността се променя вътрешно, във външния свят отпадат неща. Всяко външно нещо е закачено на нещо вътрешно. Не може вътрешното да се промени, а външното да остане в същия порядък. Или ще отпадне, или естеството на връзката ще се промени. Затова в преходен период не се задържат партньори, работи и др., защото структурите на Аз-а са в постоянна промяна. Един ден свършва тази промяна и се установява стабилност за известно време, с нови начини на възприемане на реалността, на отреагиране, нова йерархия на ценностите и т.н. До следващата криза, която настъпва, когато съществуващата структура на Аз-а не отеснее отново за израстването на базата на новия опит.

Това дълго встъпление беше, за да си кажа личното мнение за въпроса за тарото. Няма верен път. Таро чака да види как ще се формира личността. Личността трябва да намери някакви пътища на развитие, които стъпват на възможно най-вътрешни нужди - таланти, минал опит, потребности, идващи от непроявен потенциал. И като има яснота, то я онагледява. В преходния период ми се струва, че таро може да показва, ако му се задават правилните въпроси, кои неща от Аз-а отпадат и кои се развиват. Човек и без таро може да ги усеща, стига да си обърне взора навътре.

Колкото и странно да е, човек "може само да седи и духовно да се трансформира". Ако се напрегне да се мобилизира отвъд "седенето" (и реването, зависи), което изглежда губене на време, той не си свършва добре работата отвътре. Тази енергия трансформира невронални пътища, начина на работа на невротрансмитерите и т.н. и ако я отнемаме оттам, става по-бавно и по-трудно. Организмът си върши неговата работа по един полуосъзнат или несъзнателен начин, за да ни даде нов инструмент за по-нататъшно развитие. Затова трябва уважение, въпреки че културата ни става все по-бавноразвиваща се относно природните процеси в нас. Пропусне ли се вътрешната работа на няколко кризи, идва голямата аларма във вид на сериозна болест, застрашаваща живота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар